Петър Волгин в ПИК и "Ретро": Главчев е като Луи дьо Фюнес, но „реформаторите“ са за бой
Последвайте ни в Google News Showcase
Ако гледаме на политическата ситуация в България откъм забавната ѝ страна, щяхме постоянно да се заливаме от смях. Имаме за премиер човек с излъчването на Луи дьо Фюнес, който става още по-смешен от факта, че се опитва да изглежда сериозно и достолепно. Димитър Главчев сменя министрите като носни кърпи, а обясненията, с които обяснява рокадите, варират в диапазона между забавното и абсурдното. Служебният ни премиер съвсем се оплете, когато трябваше да обясни въртележката за поста външен министър. С аргументи, подобни на този, с който беше освободен Стефан Димитров от поста, обикновено се разделят петнайсетгодишни гаджета – ама той (тя) не си вдига телефона, когато имам най-много нужда от него (нея), ама не мога да му (ѝ) имам доверие... Ситуацията доби съвсем комичен обрат, когато Главчев назначи за външен министър себе си. Не че не сме виждали подобни самоназначения, но в случая привкусът на неадекватност е особено силен.
Струва ми се обаче, че би било твърде несправедливо да стоварваме цялата вина за създадения хаос в управлението единствено върху главата на служебния премиер. В крайна сметка той просто влиза в един филм, с написването на чийто сценарий няма нищо общо. И ако сценаристите на филмите с Луи дьо Фюнес бяха много добри, нашенските им колеги са пример за бездарие, а и на нахалство на всичкото отгоре. Говоря за авторите на последните поправки в конституцията, благодарение на чиито реформаторски усилия сме свидетели на настоящия хаос. Депутатите от ПП, ДБ, ГЕРБ и ДПС толкова се бяха прехласнали от идеята да отнемат и малкото правомощия, които има българският президент, че бяха готови да сътворят всички възможни глупости само и само да изпълнят тази заветна своя цел. В каквото и да бъдат обвинявани служебните правителства, назначавани от различни президенти през последните три десетилетия, действащият доскоро механизъм за създаването им имаше един основен плюс. Беше абсолютно ясно кой носи отговорността за целия кабинет, за отделните министри, за тяхното назначаване и освобождаване. А сега благодарение най-вече на гениалните конституционалисти от ПП и ДБ, както и с любезното съдействие на ГЕРБ и ДПС имаме абсолютен хаос. Никой не знае кой пред кого и за какво отговаря. На президента ли е този кабинет или на парламента? Премиерът ли назначава и уволнява или президентът? Може ли да има вот на недоверие или не може? Изобщо абсолютна какофония.
Във връзка с последните конституционни промени трябва и още нещо важно да кажем. Заради предизборния период ние сме се фокусирали върху поправките, които засягат начина на формиране на служебното правителство. Само че при промените в конституцията бяха заложени още бомби, които могат да избухнат всеки момент и така съвсем да съсипят държавата. Имам предвид промените в съдебната система. Благодарение най-вече на усилията на световноизвестни юристи като Христо Иванов, Атанас Славов и компания тази система става още по-зависима от щенията на политиците. Да, въпросните хора ви обясняват, че точно обратното били направили, че били гарантирали абсолютната независимост на съдии и прокурори, само че действията им показват точно обратното. Създадените от тях конституционни промени така разбутаха Висшия съдебен съвет, че прокурорският му вариант става тотално контролиран от депутатите просто защото именно те избират мнозинството в него.
Още докато се обсъждаха въпросните промени, професори по конституционно право, юристи с дългогодишен стаж обясняваха колко несъстоятелни са те. Обаче ПП и ДБ, които не спират да обясняват колко прекрасна щяла да стане България, ако тези поправки бъдат закрепени и в законодателството, категорично отказваха да чуят гласа на разума. А пък ГЕРБ и ДПС просто оставиха коалиционните си партньори да се удавят в тресавището на собствената си глупост. А днес е особено забавно да наблюдаваме как представителите на всички тези партии се гънат като червейчета на въдица , опитвайки се да стоварят отговорността за абсурдните конституционни промени върху приятелчетата си в доскорошната управленска коалиция. Удивително е това лицемерие наистина. До онзи ден си висяха по кабинетите и си седяха в скутовете, а днес действат и говорят на принципа „ти пък кой беше, никога не съм те виждал“. Вярно е, че в политиката, включително и тази на най-високо световно ниво, безпринципното поведение е често срещано, но при нас то достига неподозирани висоти.
Слушах онзи ден по радиото как лидерът на ДБ призовава нас, избирателите, да сме направили така, че Делян Пеевски да нямал възможността „да презареди своето влияние в прокуратурата, службите, съдебната власт и регулаторите“. Моля!? Я пак!? Че кой направи Пеевски незаобиколим фактор при вземането на всички решения в НС? Със сигурност не сме ние, избирателите, които Христо Иванов сега се опитва да трогне до сълзи. Именно ПП и ДБ сториха така, че съпредседателят на ДПС, който доскоро не идваше на работа и посрещаше репортерското внимание към себе си с мълчанието на класически сфинкс, днес да е едва ли не най-важният български политик. В момента е актуално да критикуваме Димитър Главчев заради наистина неадекватните му политически действия. Само че много по-голяма критика заслужават партиите, които, проглушавайки ушите ни с любимите си евроатлантически напеви, първо, разбишкаха тотално конституцията и, второ, категорично отказват да носят отговорност за извършените поразии. Когато попиташ конституционните реформатори защо направиха тези бели, те почват да гледат неразбиращо и превъплъщавайки се в образа на петгодишно детенце, отговарят: „Ама нищо не съм повредил аз, то така си беше“.
Политическите събития от последните дни категорично показват, че ПП и ДБ, които обещаваха как ще направят България модерна и просперираща държава за отрицателно време, всъщност са най-обикновени лъжци и некадърници. Кълняха се, че окончателно ще демонтират моделите „Пеевски“ и „Борисов“, а щом им замириса на власт, моментално се мушнаха под завивките с Пеевски и Борисов. Да, днес съпредседателят на ДПС отново е произведен във „враг номер едно на жълтопаветната селищна система“, но нали не се съмнявате, че пак ще стане приятел в момента, в който тази система установи, че без него няма как да се намърда в управлението. Всъщност би било фатално за България управление от типа Сглобка 2. Защото страната ни едва ли може да понесе за втори път власт, основана на лъжите и бездарието.
